Направо към съдържанието

Байкал (село)

Вижте пояснителната страница за други значения на Байкал.

Байкал е село в Северна България. То се намира в община Долна Митрополия, Област Плевен. Разположено е на брега на Дунав и има пристанище.[1]

Байкал
България
43.7089° с. ш. 24.427° и. д.
Байкал
Област Плевен
43.7089° с. ш. 24.427° и. д.
Байкал
Общи данни
Население363 души[2] (15 март 2024 г.)
Надм. височина40 m
Пощ. код5861
Тел. код06555
МПС кодЕН
ЕКАТТЕ02227
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПлевен
Община
   кмет
Долна Митрополия
Поля Цоновска
(ГЕРБ, БЗНС, ВМРО-БНД, СДС; 2011)
Кметство
   кмет
Байкал
Куно Калинов
(ЛИДЕР)
Байкал в Общомедия

Селото е разположено на брега на р. Дунав, на 50 км източно от Оряхово. Съседни села са Долни Вадин (на запад), Гиген (на изток), Загражден и Крушовене (на юг).[3]

Старото име на Байкал е Бешлий. Посочено е в картата на Феликс Каниц от 1870 – 1874 г. като Besli. С министерска заповед от 1934 г. името на селото е сменено на Борил, а през 1959 г. нова заповед го преименува на Байкал.[3]

В околностите на селото са открити следи от човешки поселища от бронзовата епоха. Открити са и сребърни монети, сечени през царуването на Александър III Велики, които свидетелстват за тракийско селище. На четири километра от селото са развалините на римския град Улпиа Ескус, а намиращата се наблизо крепост Палациолум е защитавала южния край на Траяновия мост на Дунава. Днешното село е образувано върху развалините на тракийското, трако-римското селище и крепостите Палациолум, Градището и Четате и върху останките на селище от Първото и Второто българско царство.[3]

При изкопни работи в селото постоянно се изравят антични находки, включително няколко надгробни паметника, златен пръстен, мраморна статуя и мраморна оброчна плоча с изображение на бог Митра, покровител на робите.[3]

През времето на Първото и Второто българско царство тук е съществувало голямо българско селище, чието име е неизвестно. Над селото е разкрит неговият некропол.[3]

През 1883 г. е построена църквата „Свети Георги“.[3]

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]

През 1853 г. в Бешлий отваря врати килийно училище, което функционира с прекъсвания до Освобождението. Откритото впоследствие основно училище „Христо Ботев“ е закрито през 2006 г. На негово място е отворен астроцентър, който организира извънкласни занимания по астрономия за ученици от цялата страна.[4][5]

  • Читалище „Пробуда“
  1. www.posoki.com
  2. www.grao.bg
  3. а б в г д е Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.
  4. Божикова, Радиана. Учителят Иво Джокин, който превръща закритото училище в село Байкал в астро център // БТВ Новините. 18 октомври 2020. Посетен на 9 декември 2021.
  5. Светозарова, Латинка. Общински център за извънучилищни дейности в с. Байкал предлага занимания по астрономия // РУО Видин. 27 март 2021. Посетен на 9 декември 2021.